Акнето много често е срещано заболяване на кожата. Сред статистиката то се отразява на 80 % от населението на възраст от 12 до 25 години, а около 30-40 % от хората и над 25 години. Тенденцията за увеличаване на възрастта, влияе сериозно върху психо-емоционалноъо състояние, социалния статус и социалната адаптация в обществото. Акнето е най-често срещано при юноши на възраст от 15 до 18 години и много често се нарича “ тинейджърско акне ( обрив ) „. Повече от 1/3 от случаите изискват сериозно и продължително лечение със специалист.
Факторите, които провокират акнето, са: климат (топлина, влага), стрес, хормонални нарушения, някои козметични продукти, медикаменти и не на последно място – храната, по-специално млечните продукти с високо съдържание на хормони, които водят до влошаване на акнето.
Патогенезата на акнето включва 3 етапа: хиперсеборея, хиперкератинизация и възпаление. Себумът има предпазно действие за кожата, но под въздействието на андрогените се създават условия за хиперсеборея. В човешкия организъм ензимът 5-алфа редуктаза е отговорен за превръщането на свободния тестостерон в дихидротестостерон, който активира мастната жлеза и води до образуването на по-голямо количество себум. Хиперкератинизацията представлява увеличаване броя на кератиноцитите в косменомастния фоликул, което предизвиква обструкция (запушване) и образуване на комедони. Възпалението се дължи на бактериите Propionibacterium acnes (P. acnes). Бактериите синтезират липази, разграждащи триглицеридите до свободни мастни киселини, които привличат неутрофилите. Вследствие активирането на неутрофилите настъпва разрушаване на косменомастния фоликул. Обривните елементи може да са папули, пустули или нодули.
Клиничните форми на акнето са различни – от лека (локално) до много тежка (фулминантно). Т.нар. Adult акне засяга по-често жените и обхваща долната част на лицето, като преобладават възпалителните лезии – предпоставка за поява на хиперпигментации.
Лечението е насочено към трите фази на патогенезата на акнето и е в зависимост от клиничните форми. При леко протичащо акне лечението е локално, докато при тежката форма се използват локални и перорални медикаменти. Прилагат се още лазерни процедури, LED светлина и микрохирургия, както и дерматокозметични продукти. При локалното лечение се използват средства, в които активните съставки са ретиноиди, бензил пероксид, азелаинова киселина, а при системното – изотретиноин, антибиотици и хормонална терапия. Допълнително са необходими фотопротективни и хидратиращи козметични продукти, защото при прилагане на изотретиноини и антибиотици се наблюдава изсушаване, зачервяване и възпаление на кожата.
Съставките, които се използват в дерматокозметиката повлияват производството на себум, процеса на кератинизация и фоликуларната колонизация на бактериите P. аcnes. Ролята на дерматокозметиката в хода на контрола на акнето е изключително важна – адаптивна хигиена, ограничаване на страничните ефекти в резултат на използване на медикаменти и подходяща фотозащита.
